В Устава Григорий Бакуриани дава на манастира „моето голямо село Станимах с неговите две построени от мене крепости”. Естествено не е могъл да нарече една от тях Асенова, по напълно понятни причини, но е много вероятно да става дума именно за настоящата Асенова крепост, превърнала се в емблема на града. Трябва да се каже, че на същото място е съществувало укрепление още през тракийско време.
От самата крепост най-добре е запазена църквата й, която дълги години е принадлежала на Бачковския манастир и е била обслужвана от монасите му, а сега се стопанисва от Община Асеновград. Архитектурата на църквата съдържа някои елементи налични и при Бачковската костница. Не е възможно крепостта да е била без църква и в ХІв., тъй че преустроена по времето на Иван Асен ІІ – в 1231г., тя най-вероятно възпроизвежда поне някои елементи на по-ранната, нещо, често търсено при подобни преустройства. Нали старият храм е бил утвърден, осветен и макар с обновяване, построеното се е възприемало като продължение на предходното.
Сегашната църква е двуетажна, кръстокуполна постройка, вторият етаж е богослужебеният, като разделението е класическото – притвор, наос и отделен със зидана аркада олтар. Има частично запазен стенопис от ХІІІв., като най-добре са запазени изображенията в олтарната част. Там отляво на свода, отделящ проскомидията от св.престол, е много добре запазен поразителен образ на едно от лицата на вехтозаветната троица.
По-подробно за крепостта виж тук.
Крепостта и църквата са реставрирани и лесно достъпни за посещение.
