Друг много интересен манастирски обект е хранителният блок, включващ манастирската кухня и Старата трапезария. Построени или възстановени в 1623г. Кухнята е с квадратна основа, а върху четири прилепени до стените свода лежи куполният таван, завършващ в средата с осем метров комин. Куполът е изграден от моделиран бигор, материал, изобилстващ в района и впечатлява с невероятно правилната си полусфера. Готвенето е ставало в центъра на кухнята, върху подложки за казаните. Сполучливото архитектурно решение е благоприятствало лесното отвеждане на дима.
Трапезарията, от своя страна, е отделена от кухнята с междинно складово помещение – сюгесница. Залата й е правоъгълна, с дължина 17м и ширина 6,2м, покрита с полуцилиндричен таван. Оригинално решение, организиращо по нов начин пространството, е направата на две апсиди, на източната стена и на западната. Надлъжно, изтеглена по-близо до западната стена, е трапезата. Направена е от големи мраморни плочи, скрепени за носещите колони с оловни дюбели, дъжината е 10,4м. На челото й, където е било мястото на игумена, има запазен надпис, говорещ за направата й в 1601г. от майстор Никола, по времето на игумена Матей, с даренията на бившия пловдивски митрополит Дамаскин. По ранната датировка на масата от тази на залата, говори за наличието на по-ранно помещение, което е било реконструирано може би. Някой особености на градежа на кухнята и складчето също говорят за по-ранен период.
Цялото пространство на Трапезарията е било покрито със стенописи, които са на 90% запазени. Изпълнени от неизвестен майстор през първата половина на ХVІІв. – 1643г., те ни представят пример на късносредновековния „висок” стил. Майсторът определено е бил преминал сериозна школовка. Добре организираните и хармонично разположени фигури и сцени прославят православната вселена, представена тук в миниатюра. Подборът на композициите обединява в едно античната и иудейска мисловни традиции, намерили своя завършек в християнството. Непосредственият им синтез е представен в заелата целия таван композиция „Дърво Иесеево”, обединила образите на 12-те антични философи, Сократ, Платон, Аристотел, Диоген и др.
с вехтозаветните пророци, вплетени в разклоненията на вкоренената в Иесей Христова лоза, по чиято ос следват праотците и царе еврейски – Давид, Соломон, Озия…
Околовръст са разположени 24-те сцени по акатиста на св.Богородица и седемте, представящи Вселенските събори. На източната стена е Страшният съд, двуизмерно, строго, спазило каноничната рамка на композицията изображение на края на времената и въздаянието.
Трапезарията е основно реставрирана и консервирана през 1965-1971г. от екип от чешки и български реставратори и, бидейки единствена по рода си в България, привлича посетители от целия свят.
Входът в Старата Трапезария е 5 евро, без ДДС.
