Съборният манастирски храм „Успение на Пресвета Богородица” е построен в 1604г. и, както показаха археологическите проучвания, следва доста точно старата Бакурианова църква. Тя също е била триконхална, но също и трипрестолна, за разлика от сегашната, която е еднопрестолна кръстокуполна триконха. Следва да се отбележи успеха на манастирското братство, добило от османското правителство в началото на ХVІІв. разрешение за построяването на толкова голям храм. Всъщност най-големият построен през време на османската власт до реформите на Махмуд ІІ от първата половина на ХІХв. Размерите са: 24,5х14,5. Изградена от бели дялани каменни блокчета с интересни надпрозоречни декоративни дъги от редуващи се камъни и тухли и богато украсен куполен барабан. Църквата впечатлява със спокойствието на обемите си.
Добре запазеният иконостас е един от най-старите в България, направен в началото на ХVІІв. Дърворезбата е релефна, с позлата и оцветяване. Иконите са от същото време с изключение на централните четири, които са от края на ХVІІІв. Основният стенопис е от 1850г. от одринския майстор Моско Велев и е изпълнен в художествените традиции на българското възраждане, всъщност това е втори стенопис на църквата, покриващ по-стария от времето на построяването й, който е запазен само в притвора. Завършен е бил в 1643г. с даренията на заможните търговци Георги и сина му Константин, чиито портрети са изобразени в богати ориенталски одежди отляво на вътрешната централна врата. Останалите пространства са покрити с изображения на мъченическата кончина на раннохристиянски мъченици и образи на светци. Последните в богато орнаментирани одежди на старите византийски и български боляри. Неизвестният майстор ни е оставил едни от най-интересните късно средновековни стенописи, поразяващи с финеса и спокойната убедителност на фигурите и лицата, съчетани с исихастка вглъбеност в погледите на изобразените. Някои от ореолите са с релефна украса – позлатени рози, която, без да натежава, допълва впечатлението на смирена тържественост. Образът на Христос Вседържител в купола, ни напомня, както за тайнството на Боговъплъщението, така и за преходността на земния ни свят.
В наоса на храма, от двете страни на централната врата, са гробовете на двама от бележитите първойерарси на БПЦ – последния екзарх – Стефан, и първия патриарх на третата ни самостоятелна църква – Кирил.
Организираните туристически групи, които посещават манастира, без да посещават музея или Старата Трапезария, заплащат туристическа такса от 1 евро на турист без ДДС.
