МАНАСТИРСКА КОСТНИЦА

      Най-старата запазена постройка в района на Бачковския манастир, на около 300м източно от манастира, е църквата костница. Построена в 1083г. от Григорий Бакуриани, да бъде място за упокой на „грешните му кости”, тя се е запазила относително добре до наши дни. Нови са покривът и таванът, възстановени в 2001г. Църквата е най-старата запазена от подобен род в православния изток. Тя е двуетажна, първият етаж е същинската костница, където в 14 гроба са събрани костите на бивши монаси, вторият е служил като църква за опело. Редом е манастирското гробище, след осем години гробовете са били отваряни и костите пренасяни в криптата на първия етаж. В архитектурното решение се откриват, както чертите на съвременните византийски и български традиции, така и кавказко-сирийски такива. Църквата е еднокорабна, правоъгълна, с притвори и на двата етажа, които първоначално са били открити галерии. Фасадата е разчупена от слепи арки, разделени с вградени полуколони. Градежа е от оформени бигорни блокчета, редуващи се с пояси от червени римски тухли. Интересен детайл е поставянето на прозорците в полукръгли рамки, решение характерно за църквите в Сирия и Кавказ – изтока на Византия, но не и в централните й части.

В църквата е запазен стенопис, основната част е от края на ХІв., има и добавени изображения от ХІVв. Всъщност тя е и единствената запазена костница със стенописи. Била е напълно изписана, сега, за съжаление не всичко е запазено, но и от наличното може определено да се съди за изключителната художествена стойност на стенописа. Зографът, Иоан Иверопулец, чието име знаем благодарение на запазилия се автограф, ни е оставил един от шедьоврите на старата християнска живопис. Сдържано и пестеливо, в пастелни тонове, от стените ни гледат светии и църковни сцени, внушаващи отшелническа умиротвореност и обезоръжаваща убедителност. Живописната програма на първия етаж е непосредствено свързана с функцията – да бъде хранилище на костите на монасите до деня на всеобщото възкресение и Страшния съд. Последният е разгърнат по свода и стените на притвора, като особено подчертан акцент е сцената „Обявяване на мъртвите” над входа. В детайли е представено връщането на телата от земята, морето, гробовете и зверовете – ако някой е бил изяден. В наоса на криптата, отново над входната врата, е добре запазената композиция „Видение на пророк Йезекиил на полето със сухите кости”, съвсем актуална над пълните с кости гробове, очакващи обещаното от старозаветния Бог възкресение в плът. В олтарната апсида е изобразен деисис – винаги представящ застъпничеството на св.Богородица и Йоан Кръстител пред Иисус Христос за нас грешните по време на Страшния съд. Образът на св.Богородица, съчетал печал със своеобразния стоицизъм на настоятелната молба, е едно от гениалните постижения на християнското изкуство.

      В притвора на първия етаж се намират също така четири ктиторски портрета. В зазиданите през ХІVв. ниши от северната страна, са образите на дарителите от ХІVв. Георги и Гавриил, ако се съди по дрехите монаси в манастира, и на Григорий и Абасий Бакуриани, единствените стари изображения на основателите, но също от ХІVв. Все пак, може основателно да се допусне наличието на реална прилика, по това време е съществувала още първоначалната манастирска черква, а там непременно е имало техни изображения, така че неизвестният майстор не би пропуснал да ги наподоби.

Вторият етаж е с по-добре запазени стенописи. И тук основната част са от ХІв., от майстор Йоан Иверопулец. В притвора, в затворените отново през ХІVв., засводени ниши, са добавени изображенията на българския цар по това време – Иван Александър, един от двата запазени стенописни негови портрета, св.св.Константин и Елена и Иоан Богослов. Царят е изписан в цял ръст с инсигниите на императорско достойнство. Повреденият надпис около главата на образа е давал приетата от него титулатура – „В Христа Бога благоверен цар и самодържец на българите и гърците”. Срещу него са образите на св.св.Константин и Елена с честния кръст Христов помежду им. Константин Велики е представен като първообраз на всички православни царе - знаците на императорско достойнство са същите като на Иван Александър. В третата затворена ниша е запазена много добре изпълнената глава на св.Йоан Богослов, небесен покровител на българския цар. Останалите изображения са от ХІв. Над входа към наоса е изобразено друго видение на Йезекиил – първото, на река Ховар. Вътрешната част на църквата, както може да се съди по запазените стенописи, е била покрита със сцени по живота на Иисус Христос. От южната страна са добре съхранен изображения на „Занасянето в храма – Сретението”, „Кръщението на Иисус” и „Възкресението на Лазар”, на северната стена следват: „Входа в Иерусалим”, „Оплакването на Христа” и „Жените мироносци при гроба Господен”, последните са запазени в значително по-малка степен. В откритото олтарно пространство, в две сцени е изобразено причестяването на апостолите, а в апсидата - „св.Богородица Оранта”(на знамението), в свитата на благоговеещите архангели Михаил и Гавриил. На първия ред, непосредствено до някогашната олтарна преграда, в две групи са изобразени „Вси светии”, най-вероятният патрон на църквата. Във времето отпреди появата на иконостаса, там е мястото на изображението на патрона на храма.

Сега църквата костница е музей. За посещения следва да се попита в манастира.