Поклонничество

Какво представлява поклонничеството?
Поклонничеството е пътуване от религиозни подбуди към дадено свято място.
Поклонничеството като път за християните е духовна нагласа (излизане от монотонния светски ритъм) за среща с Бога - Иисус Христос със Спасителят "пътят и истината, и животът" (Ин 14:6). То не е само обикновено туристическо пътуване, а нещо повече, то е духовно преживяване, което води до реализиране на благодатна среща с Бога и с Неговите угодници – светиите. По този начин се постига една основна цел, чието съдържание се осъществява чрез преминаването през процеса на поклонението и почитането на Бога (с дух и истина) и почитането на светиите - Неговите истински служители. Като естествено следствие от това християните разбират и възприемат общуването си с Бог по начин, който е специфичен за акта на самото поклонничество и така както може да се изживее общението само и единствено чрез поклонничеството. Поклонничеството е свързано на посещение на места, които имат специално значение за вярващите – свети места.
Идеята за поклонничества се среща в Свещеното Писание, които били свързани с определени празнични тържества, периоди и др. Както разказва свети евангелист Лука (2: 41-44), Господ Иисус Христос отишъл в светия град Йерусалим за големия празник Пасха (избавлението на евреите от египетското робство).  И до днес, Църквата свидетелства за едно голямо нескончаемо поклонничество. Християните пътували до Йерусалим, Палестина и други  места – Мала Азия, Гърция, Сирия, Египет и др., които били свързани с живота и учението/делото на Иисус Христос и Неговите ученици- апостолите и светиите. За да бъдат духовно съпричастни на тези свещени места, където се проявила Божията светост.  
Така във времето се оформят и други свещени места - нови на поклонничество, които са свързани с прояви на Божията благодатна сила: гробници на светци (мъченици, преподобни и др.), манастири и храмове, мощи на светци, чудотворни икони и др.
Поклонничеството представлява стремеж към истината и екзистенциалността, живот в нея; любов към Бога (спазване на Неговия закон), любов към Божията Майка-Пресвета Богородица,  към ангелите, към светиите, любов към ближните; т.е. една целесъобразна хармония в света с Царството Божие, които плодове са правда, мир и любов.
Свещеното място е източник на благодатно духовно съдържание, където поклонниците се изпълват от неговата святост, като се променят в положителна насока, която преживяват там.
Поклонничеството е средство за постигане на духовно издигане и усъвършенстване, едно възможно подобряване на живота чрез силата на молитвата и покаянието (нравствено поправяне).            

Как се става хаджия?