ХРАМ „СВ.НИКОЛА”

          Третата манастирска черква посветена на Мирликийския чудотворец св.Никола е построена в 1836г. в Южния манастирски двор. Църквата е еднокорабна, кръстокуполна от типа стегнат кръст с размери: 17х7,5м. Архитектурното и чисто строително решение наподобява съборната манастирска черква „Св.Богородица” и е определено архаизирано, не носи чертите на съвременната й българската възрожденска архитектура. Дори куполният барабан възпроизвежда същите като на главната църква декоративни решения. Целият храм е изписан в 1840г. от бележития ни възрожденски художник Захари Зограф с всички характерни за Захари и възрожденската ни живопис черти. Лекият и ведър колорит, раздвижеността на фигурите, мекотата в разработката на лицата правят стенописа и внушенията му дружествени и непосредствени. Специално внимание заслужава изображението на Страшния съд, разположено от Захари в притвора на храма. Наред с традиционните изображения на праведници и грешници, в рая и ада, Захари е нарисувал някои от своите съвременници в ада, осъждайки ги на вечни мъки самият той. Това са групите на пловдивските чорбаджии и пловдивските кокони, в модерните за епохата си одежди, осъдени за непатриотичното им поведение и суетния им живот. Имайки самочувствието на „най-добър зограф в българско”, в левия горен ъгъл Захари Зограф ни е оставил своя автопортрет, редом до портретите на тогавашния игумен, иеромонах Матей от Сливен и проигумена Ананий. До главата на Захари е надписът: „Захари Христович, зограф от Самоков”, а в ръката си държи свитък с думите: „Изобрази ся рукою моею”, на черковнославянски.

Църквата продължава да действа и в нея се извършват кръщенките.