МАНАСТИРСКИ МЕТОХ В СТАНИМАКА

      С построяването на манастира, Григорий Бакуриани построява и три метоха, Мрамарски, Прилонгийски и Станимашки. От трите е запазен само последният, намиращ се сега в края на Асеновград, върху скална площадка, над пътя и изхода на града в посока Смолян. Предназначението на подобни обекти е да предоставят подслон и храна на поклонниците, а също и на пътуващите монаси. В устава на манастира е предвиден бюджет за целта, а също и човек, който да полага нужните грижи. Нощуването на външни хора в манастира не се е допускало, поклонниците са оставали в метоха, откъдето са посещавали манастира в изпълнение на поклонението си. Издръжката им за три дни е била поета от обителта. До средата на 80-те години на ХХв. Метоха беше обитаем. Наличното му състояние бе от началото на ХVІІв., когато е възстановен с останалите части на манастира. Архитектурата му бе присъщата на времето с еркери, кобилици и пр. За съжаление започналата в края на 80-те реставрация, която предвиждаше цялостно препострояване в оригинален вид, бе прекъсната от настъпилите промени след 89-та година и сега от жилищните помещения стоят само основите им, а също полуразрушения кухненски блок в двора. Запазена е метошката църква „Св.Георги”, във вида си от ХVІІв., когато също е била препостроена като е включила и запазена част от старата църква от ХІв. – част от южната стена и олтара. Постройката е трикорабна с не много добре запазени стенописи от местния майстор Йоан от 1804г. В южната част на наоса е обособен параклис посветен на св.Екатерина, където се пази рядка чудотворна икона на светицата с житийни сцени от мъченичеството й.

Служи се на Гергьовден, когато се раздава и традиционният курбан.





    Архивна снимка на Метоха от 80-те години на ХХв.