УСТАВ НА МАНАСТИРА

        Съграждайки Бачковския манастир, Григорий Бакуриани се погрижва и за житейската уредба, като съставя Устав(Типикон), който определя протичането на манастирския живот. Уставът съдържа въведение и 37 глави(36 в гръцката версия) и е един от най-интересните византийски паметници от епохата на Комнините. По собствените му думи, Григорий съставя устава, следвайки този на манастира Всесвети в Константинопол, чийто чест посетител и почитател е бил. Посочвайки естествения за всеки православен християнин мотив да - „отдаде в дълг на Бога...добро изкупление за себе си”, Григорий обосновава делото си в гл.1, като изразява и не сбъдналото се по-късно желание, костите му да намерят покой в основания от него манастир. Основателят подробно определя организацията на живота в обителта с цел братята да живеят в „единомислие и съгласие”. Храненето трябва да става винаги съвместно, в манастирската трапезария, като никой от монасите няма право не само да се храни настрани, в килията си или другаде, но не може да държи дори съд за стопляне на вода в своята килия. Режимът не е особено строг, храненето е три пъти на ден, като е предвидена и ежедневна дажба вино. За всеки от монасите е предвидено съответното послушание, а игуменът трябва да се отличава с добра грижа за манастира, братството и имуществото. Избирането на игумена е доживотно, но всяка година на общо събрание на манастирското братство се разглеждат делата му и ако се прецени, че не се справя добре, той може да бъде сменен. Като добър администратор, Григорий много внимателно разглежда въпросите с манастирското имущество, завещано от него и брат му. Не се позволява на никого по никакъв повод, бил той родственик на основателите, игумен или монах да отчуждава в своя полза каквото и да било от собствеността на манастира. Издръжката на братята е поета изцяло от манастира, предвидена е определена годишна сума(руга) за всеки брат за лични нужди, за дрехи и обувки.        Поклонниците и посетителите на манастира имат право да остават на манастирска издръжка три дни, като на изпроводяк им се дава храна за из път, а ако някой се разболее по време на престоя си в манастира, остава на лечение в болницата му до оздравяването си. Изрично е уговорен съвършено независимият статут на новооснования манастир(гл.3), като е подчертана особено независимостта му от близкия пловдивски митрополит. Така очертаните права на обителта са надлежно утвърдени с императорски хрисовули, положени на съхранение в манастира. Григорий Бакуриани подробно изброява даденото на манастира имущество, недвижимо и движимо – ниви, селища, крепости, животни, инвентар – църковен и стопански(гл.34).


    Страница от грузинската версия на устава, ХІІІв.

По волята на основателя оригиналът на Устава, подписан от него и йерусалимския патриарх Евтимий, който му е гостувал, трябвало да се пази за вечни времена в основания манастир и по никакъв начин да не бъде изнасян от него. За всеки случай едно копие е било депозирано в константинополския манастир „Всесвети”. Бил е съставен на гръцки и на грузински езици, като юридическа сила е имал гръцкият вариант, който е бил и подписаният. В настоящия момент оригинали няма запазени, най-старите преписи – на гръцки и грузински, са от ХІІ-ХІІІвв. и се намират на остров Хиос, в библиотеката Кораис. Има и два по-късни преписа, от ХVІІІ-ХІХвв. Един на грузински в Народната библиотека в София и един на гръцки в библиотеката на Академията в Букурещ.

Уставът е проучван многократно и публикуван. Първата му публикация е в 1888г. от Г.Мусеос, в 1904г. е издадена букурещката версия от Луи Пти. Софийската грузинска версия издава в 1954г. М. Тархнишвили, като го превежда и на латински. Издание на хиоската гръцка версия с подробен коментар прави в 1963г. С.Г.Каухчишвили. А.Шанидзе издава хиоската грузинска версия с превод на руски език в 1971г. В 1978г. отново е издадена хиоската гръцка версия в превод на руски с много задълбочен коментар от В.А.Арутюнова-Фиданян. В това издание се поддържа версията за арменския произход на Григорий Бакуриани. Последното засега издание на гръцката хиоска верския с превод на френски е от 1984г. на Пол Готие.

 

_________________________

Musaeus Stenimachites, Γρηγοριος Πακυπιανος μεγας δομεστικος της Δυσεως και το υπ αυτου τυπικον της Θεοτοκου της Πετριτξονιτισσης, Diss. Iena, Leipzig 1888.

L.Petit, Typikon de Gregoire Pacourianos pour le monastere de Petritzos(Backovo) an Bulgarie, text original, VV 11, Suppl. №1, St.Petersbourg 1904.

M.Tarchnischvili, Typicon Gregorii Pacuriani (Corpus scriptorium christianorum orientalium, vol. 144. Scriptores iberici, tomus 4) Louvain 1954.

А.Г.Шанидзе, Грузинский монастырь в Болгарии и его типик, грузинская редакция типика. Тбилиси, 1971.

В.А.Арутюнова-Фиданян, Типик Григория Бакуриана. Ереван, 1978.

Paul Gautier, Le typikon du sebaste Gregoire Pakouranos (Revue des Etudes Byzantines), tome 42, annee 1984. Paris, 1984.