Манастирски комплекс

Архитектурният план на манастира следва обичайното за православните манастири решение и очертава почти правилен квадрат, страните са 84м на 90м. Разделен е на два двора – Северен и Южен. Северният двор е по-старият и се препокрива с първоначалния манастир, изграден от Григорий Бакуриани. Сегашните му корпуси са от ХVІІ и ХХвв. Различното време на направата им, престроявани заради пожари и заметресения, показва известно разностилие, но общо взето следва българската манастирска традиция – на първия етаж служебни помещения, на втория и третия жилищни, със широки чардаци откъм страната на двора. Най-интересен е южният му корпус, включващ старите манастирска изба и трапезария. Фасадната му стена е богато украсена с църковни сцени и декоративни пана. В средата на двора са съборната манастирска църква „Успение на Пресвета Богородица” и долепената до нея църква „Св.Архангели”.


 

Южният двор датира от началото на ХІХв. и е бил предназначен главно за подслон на поклонниците, но в него през определено време са се помещавали и училища за свещеници. Последно тук е била Пловдивската духовна семинария, преместена заради Втората световна война. Останала е до 1947г., когато избухва последният голям пожар в манастира, унищожил напълно и трите крила ограждащи Южния двор. Оцеляла е църквата „Св.Никола”, която и сега е в средата на двора. Изгорелите корпуси са напълно реставрирани в края на 80-те години на ХХв.