ЧУДЕСАТА НА СВ.БОГОРОДИЦА

ЧУДОТВОРНА ИКОНА

             Особен център на манастирския духовен живот е поклонението и почитта към Бачковската чудотворна икона на Пресвета Богородица. Иконата е на територията на манастира най-вероятно от времето на неговото основаване и винаги е оставала център на вниманието на монаси, вярващи и посетители. Не секва потокът от поклонници, които идват да получат благословията на чудотворния образ, споделят болката си и измолят защитата му. Самото разположение на св.икона е по волята на изобразената Божия майка и е свързано със скриването и намирането й. А именно, по време на трудните начални години на турското господство, иконата е била скрита в местността Клувията, където е намерена отново в началото на ХVІІв. и донесена в манастира. За почуда на монасите, тя изчезнала и отново била намерена на същото място в планината и върната. Това се повторило на два пъти, докато един от братята в манастира не получил в съня си заръката на св.Богородица, образът й да бъде изложен в съборната църква на манастира, вдясно от централната врата, в отделен иконостас, с три стъпала пред него, за да посреща всеки нуждаещ се и за да бъде винаги в храма.
            Съществува също така предание, че Чудотворната икона е копие на легендарната икона на св.Богордица, нарисувана от ев.Лука и прелетяла сама от Грузия до манастира.
            Изображението на Божията майка е от типа „умиление”, облечено в сребърни и златни обкови. Все още частичните проучвания върху живописта й, сочат като най-вероятна датировка ХІв. или края му. Отстрани на образа на св.Богородица, може да се разчете надписът „влахерниотиса”, което говори, че тя повтаря живописния тип или пък е копие на прочутата Влахернска св.Богородица – покровителка на Константинопол. Бидейки покровител на града срещу различните врагове и военни набези, не би било учудващо, ако основателят Григорий Бакуриани, сам воин, е поискал и централната икона в основания от него манастир да възпроизвежда споменатия първообраз. Макар и потъмнял образът на св.Дева е достатъчно различим, за да видим безрезервната посветеност и любов в склонението на майчиното лице към Боговъплатения „Син Человечески”.

            Двете полета отстрани на фигурите са покрити от по-стария сребърно-позлатен обков, подарен в 1311г. от двама братя монаси в Обителта през ХІVв. – Атанасий и Окропир. Върху него е изчукана надпис на старогрузински език, който гласи:
            „Обкована бе тази икона на Пресветата царица наша Богородица в Петрицион    (Бачково-С.П.), от двамата родни братя таойци, синовете на Игнатий – наставниците Атанасий и Окропир за 125 перпера заедно със сребърната лампада пред иконата в царстването в Гърция(Византия – С.П.) на благочестивите царе Андроник, Михаил и Андроник Палеолози, а в Грузия – на Константин и Димитрий Багратиди, в лето от началото на (света) по гръцки 6819, а по грузински 6915.
            Света Богородице, приеми в жертва този малък техен дар и прости им и бъди им ходатай и на родителите им в деня на съда пред твоя Син и Бог наш. Амин, амин да бъде, амин.
            В хроникон 531, индикт 9.
            Христе Боже, помилуй техните души, човеколюбче, амин.”
           
            Вероятно от същото време, ако не и по-стара, е увенчаващата главата на Божията майка сребърно-позлатена ажурна диадема, покрита по-късно, в началото на ХІХв., от масивен сребърен нимб с надпис в средата „Петко Хаджи и Добра 1819г.” Прието е, че същите са дарители на релефната сребърна ризница, покриваща сега изцяло телата на Иисус и майка му. Преданието ни казва, че Петко Хаджи е подарил сребърния обков в знак на благодарност за излечението на дъщеря му пред иконата. Ризницата е забележително постижение на златарското изкуство на епохата, предава изразително драперията на одеждите и поривът на телата едно към друго.
            Във връзка и в памет на намирането и връщането на чудотворния образ е учредено още в ХVІІв. литийно шествие на Втория ден на Великден до Клувията.
           
                        
 

ЧУДЕСАТА НА СВ.БОГОРОДИЦА

СВИДЕТЕЛСТВО НА ДЯКОН МИХАИЛ

Йеродякон Михаил страдаше от известно душевно разстройство, но това не го спираше да изпълнява задълженията си в храма. Веднъж през месец ноември 1997г. по време на богослужение, когато се чете шестопсалмието, седейки на обичайното си място недалеч от Чудотворната икона на св.Богородица, с дясната си страна е бил обърнат към нея, изведнъж почувствал дясната му страна да се облива в благодатни тръпки от главата до стъпалото. Обърнал се към иконата на св.Майка и прошепнал: „Майчице, Богородице, благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти!” Отново за втори път почувствал същите благодатни тръпки на дясната страна на тялото си. След случилото се се почувствал значително по-добре психически.

Три месеца по-късно, отново по време на богослужение, когато се изпълнява евхаристийният канон и се пее:”Тебе поем”, дякон Михаил стоял със свещника в преклонение пред царската икона на Иисус Христос на иконостаса. С духовните си очи вижда под купола на църквата сноп искрящи лъчи. Виждайки това казва в сърцето си:”Господи имам нужда от Теб, слез над мене!”, тогава снопът се спуснал искрящ над него и той усетил с цялото си тяло благодатни тръпки по-силни от първите, получени пред иконата на св.Богородица. След чудото дякон Михаил се почувствал още по-добре душевно, върнал се здравият и нормален сън и всякакви лоши мисли, които го спохождали преди, престанали.

Отец Михаил продължава и до днес во добро здраве да изпълнява дяконското си служение в св.Бачковска обител.

ДРУГ СЛУЧАЙ С ДЯКОН МИХАИЛ – ИЗЛЕКУВАНЕ НА РАКОВО БОЛНА

В началото на 80-те години на ХХв., докато о.Михаил си стоял пред манастира, към него се приближили две жени, едната известната леля Олга от Асеновград, а втората жена, доста по-млада, се казвала Маруда. Жените споделили, че Маруда има рак на носа и го помолили да отиде с тях до Клувиата, за да се помолят всички заедно за излечението на й. Когато стигнали местността, се изкачили до малката пещера, където иконата е била намерена, събрали се с известна трудност в тясното пространство и започнали да се молят. Всеки се молил в сърцето си, дяконът мълвил:”Майчице, Богородице, не допускай децата й да останат сирачета!” След няколко минути в молитва, Маруда усетила, че силата на изцелението идва от страната на дякон Михаил. След като се върнали, а били на Клувията преди обяд, Маруда се отправила за Пловдив, където трябвало да я изследват окончателно и насрочат датата за операция за отстраняване на тумора. При изследването лекарите останали учудени, че няма не само тумор, но и установените по-рано негови разсейки. Медиците, удивени, попитали какво е правила или лекувал ли се е с нещо, на което щастливата майка отговорила, че единствено се е помолила на св.Богородицана мястото на намирането на Чудотворната й Бачковска икона.

ИСТОРИЯТА НА БАБА ЕЛЕНА(ПОПОВА)

В следствие на тежко заболяване Елена Попова е приета за мъртва и тялото й е свалено в моргата на Смолянската болница, откъдето дъщеря й Росица, отива да го вземе за погребение. Докато се суети около него в моргата, забелязва че палецът на ръката на майка й трепва, извиква веднага медицинския персонал и майка й е върната към живот. След възстановяването си, Елена Попова отива в Бачковския манастир, среща се с игумена му, Филарет, по-късно Видински митрополит, и споделя, че по времето когато е била приета за мъртва, е видяла сън, в който е била в двора на манастира и там, върху зелена морава, е видяла бяло агне и че тълкува съня си като отправено към нея желание да посвети труда си на Бачковската обител. Игуменът приема молбата й и баба Елена, както започват да я наричат, остава до смъртта си в манастира, работейки дълго като игуменарчик, а след като изнемощява е оставена да пребивава. Към края на живота си, баба Елена прие монашество под името Евдокия, както се и упокои. Погребана е в манастирското гробище.

С нейното пребиваване е свързано и друга интересна история. Отново в съня си, баба Елена вижда Йоан Кръстител много окалян и изпоцапан. Приела, че видението е заради параклис посветен на светеца, в околностите на манастира, който бил изоставен и превърнат в обор от мастните селяни. Решена да поправи положението, баба Елена собственоръчно изгонва животните от параклиса и забранява на селяните да го ползват повече то подобен начин. След това със съпруга си и за тяхна сметка, го почистват и възстановяват напълно, според думите на Предтечата Господен казани й в съня й: „Мръсен съм, трябва да ме почистиш!”